Хел (от старонорвежки "Скритата") е кралицата-йотун, властваща над подземния свят, носещ нейното име — Хелхайм. Там, тя държи в плен душите на тези, починали по начин, различен от падение в битка, както и за тези, за които не е отредено място в славните земи на Валхала.

Името й се свързва със смъртта и ритуалите с погребването на покойниците в земните недра.

Родният свят на Хел е Йотунхайм. Тя дъщеря на Локи и великанката Ангрбода. Също така е сестра на космическата змия Йормунгандр и вълка Фенрир. Още като малка, тя израства с две глави по-висока от своята майка. Когато асите — подтикнати от злокобното предсказание за Рагнарок, разделят децата, Один хвърля Хел в мрачните и ледени земи, намиращи се в света Нифлхaйм. Споменава се, че оттогава тя живее върху един от трите корена на вселенското дърво Игдрасил, като създава царството Хелхайм и се самопровъзгласява за негова кралица. Задачата й е да осигурява подслон за онези мъртви, които са починали вследствие на болест, старост или по друг начин, недостоен за Валхала. И въпреки че има частичен статут на богиня, тя няма свой култ. Нито боговете, нито смъртните се отнасят с почит към нея.

В митологията тя е описвана като висока, слаботелесна старица с дълги тъмни коси и вцепеняващ поглед. Едната половина от лицето й наподобява човешкото, докато другата е оцветена в мъртвешко синьо. До кръста прилича досущ на смъртна жена, а надолу — на разлагащ се труп. Методите й често са считани за заплашителни, подли и безмилостни.

Царството й е обградено от висока ограда и реката Еливагар тече в близост до трупните порти в пещерата Гнипа. В нея е вярната хрътка на Хел — Гарм. За него се предполага, че може да е Фенрир, поради причината че и той е окован. Всеки път когато някой навлезе в земите на подземното царство, той известява появата им със своя вой.

А дочувайки го, драконът Нидхогр престава да дъвче корените на свещеното дърво, и отлита към света на мъртвите, за да източи кръвта на новопристигналите. Така Хел може безпроблемно да ги превърне в част от нейната армия.

В Хелхайм пазителката на гробовете има множество имения, наричани "Залите на Хел". Всички те имат високи стени и още по-високи порти. Най-известната от тях е Елюднир, в която всяка вещ си има име. Например, прагът й е всъщност капан за онези, които го прекрачат. Така наречен Фаландафорад (пропаст към чистилището). Там се намира и нейното легло Кьор (в превод "болнично легло"), покрито с балдахина Бликяндабьол ("блестяща катастрофа").

В езическите писания всеки жив може да навлезе в земите на Хелхайм и след това да ги напусне. А покойниците, изпратени там, биват посрещани с угощение и подслон, осигурени от самата Хел. Така тя постъпва и с всеобичния бог на светлината — Балдур, след като копие от имел фатално го ранява и изпраща в царството на мъртвите.

Брат му, Хермод, достига Хелхайм, след като прекосява мостът над една от единадесетте реки на Еливагар — Гьол. Там той се среща с Балдур и прекарва една вечер. А на следващият ден моли йотунката да позволи на мъртвия да се върне с него на Асгард.

Хел се съгласява да изпълни това желание, но само при условие че всеки и всичко във вселената скърби за загубата на Балдур. Ако някой го спомене със зло, или отказва да скърби, тогава той ще остане с нея до Рагнарок.

Но единствена великанката Тьок не склонява да пролее сълзи от печал за бога на светлината, с което споразумението не се осъществява.

Въпреки че след приемането на християнството, разказите я представят като наказателка, в оригиналните митове и приказки Хел е една демонична, но в известна степен и справедлива фигура. Прогонена от родния си свят, тя създава нов, който се превръща в дом за нежеланите от Один души. С които по-късно се присъединява към баща си Локи на борда на Наглфар, след като подземното куче Гарм известява началото на Рагнарок.