Елфът (старонорвежки álfr, староанглийски ælf, старовисоконемски alb, протогермански *albaz) е определен вид полубожествено същество в предхристиянската митология и религия на скандинавците и други германски народи.

Елфите са светлинни същества, "по-красиви от слънцето", чийто възвишен статут се доказва от постоянното им свързване с боговете Ааси и Вани в старонорвежката и староанглийската поезия. Границите между елфите и други духовни същества като богове, великани, джуджета и земни духове са размити и изглежда малко вероятно самите езически германски народи да са правили някакви студени, систематични разграничения между тези различни групи. Особено трудно е да се различи границата, която разграничава е
лфите от боговете и богините на ваните. Богът на ваните Фрейр е господар на родината на елфите - Алфхайм, а поне в една старонорвежка поема думата "елфи" се използва многократно за обозначаване на ванирите. Все пак в други източници се говори за елфите и ванирите като за различни категории същества, така че простото отъждествяване на двете би било погрешно.

Поклонението на елфите се запазва векове след официалното приемане на християнството от германците, както показват средновековните правни кодекси, забраняващи подобни практики. В крайна сметка почитането им продължило по-дълго дори от това на боговете.