Труд на Бойана Стоянова.

Один и пътят към (себе)познанието

Всеизвестно е, че религиозните вярвания, митологизирането и обожествяването са резултат или способ за обяснение на външния свят и на обстоятелството, че той не може да бъде контролиран от ничия мисъл или намерение. Даването на имена и персонифицирането на природни явления в образите на богове, същества, духове, би трябвало да донесе нужния комфорт, конкретизирайки и приближавайки неизвестното до един по-познат, близък до човека начин. Но какво се случва с обяснението на вътрешния човешки мир, който, макар и привидно подчинен на разумната воля, остава не по-малко загадъчен и неразбираем. Редом с мисията да направят заобикалящия свят по-лесен за възприемане, създадените вече обожествени, свръхестествени фигури, придобиват допълнителна функция. Бидейки антропоморфни (било то, защото човек проектира обожествените образи, на базата на себе си или обратното – защото боговете създават хората по „свой образ и подобие“), тези митологични, религиозни, героични образи започват да репрезентират и вътрешночовешките процеси. Погледът се насочва навътре, върху начина, по който външният свят се интериоризира и способства оформянето индивида.Вярата в Бог, богове или митологии, търси, а понякога може би дори намира, отговор на въпросите, касаещи природата на човека. Приключенията на героите или боговете се оказват нищо по-различно от алегория за еволюцията на човешката душа.

Теоретична рамка и материали

Изложението се базира главно на отделни аспекти от познатите разкази за Один. Имайки предвид естеството на темата, би било излишно заблуждение преследването на един еднозначен и общовалиден отговор на екзистенциалните, човешки въпроси. По-скоро тук се цели да се подчертае по още един начин значението на познатите ни истории, което не се изчерпва само в хронорамките и хоморамките, непосредствено след създаването им. Те продължават да изразяват универсални модели на поведение, да описват пътищата на изграждане на индивида и частите душата. А живеейки във времена, в които „[…] ние не вярваме вече в герои – ни чужди ни свои“, възможностите ни да извлечем „мъдрост“ от техните, а в своята същност – нашите, истории се изпарява. Една от манифестациите на тези наследствени архетипни модели, типажи, са митологиите и сънищата, което дава обяснение на въпроса: защо митовете, плод на култури, разположени на различни краища на земята, могат да бъдат толкова удивително сходни. Естествено следствие е, че всеки един човек генетично наследява ключа към кодираната в съзнанието и душата му истина, мъдрост, а за инструкции би могъл да използва създадените от предците героични и божествени предания. За щастие, в помощ на „човека в търсене на себе си“  са създадени и инструменти или по-скоро опростени шаблони, които улесняват това пътуване. Сред тях са както вече споменатите архетипи и архетипни мотиви на Карл Юнг (фиг. 4 и 5), така и тяхното по-образно, символистично и мистично представяне чрез голямата аркана на таро, които биха могли да бъдат обединени в общата рамка и систематизирано описание на изграждането на образа на героя според Джоузеф Кембъл в „Пътят на героя“ (фиг. 2 и 3), (Campbell, 1990). Резюмирано представяне под формата на схеми и диаграми, може да се намери в приложението накрая.

Анализ

Следват да бъдат разгледани причините за аналогия между Один и по-конкретно неговото търсене на познание и мъдрост, и изграждането на вътрешния мир на душата. Едно от тях може да се намери в 17-я стих на „Предсказанието на Пророчицата“:

Дух им даде Один, [...] (17. Önd gaf Óðinn,[...] ).

В опита за опростеното концептуализиране на света, стремежът към ясното очертаване на границите между тъмно и светло, добро и лошо, хаос и ред, материя и дух и вследствие разделянето им в образите на различни, противопоставящи се едни на други, божества, би бил оправдан. В такъв сценарий, всяко отделно божество олицетворява до крайност само една от поляризираните характеристики. Все пак тези, на пръв поглед взаимоизключващи се категории, много по-често съществуват в симбиотично единство – в човека и в неговите проекции, модели и архетипи. Один не би могъл да се впише в подобна дуалистична категоризация поради своята амбивалентна природа, сходна на човешката. За разлика от други нам добре познати божества, той не притежава изначално мъдрост(та) и познанието. Напротив – Один е в непрекъснато търсене, готов да жертва всичко, да манипулира и използва другите. Действията му са подбудени не от алтруистични чувства към другите, към човечеството, а са чисто и просто резултат от неговата собствена, силно изразена свободна воля и желание за себеразвитие. Противно на стереотипните очаквания, които съпътстват представите за върховния демиург, постъпките му не винаги са увенчани с постигането на по-висше, всемирно добро. Те невинаги са свързани с неговото собствено благоденствие, доближавайки се до още една движеща сила, присъща и на човека – устрема към саморазрушение, танатос. Образът на Один, търсещ познание и мъдрост, отправяйки се на аскетични пътешествия, напомня този на картата на Отшелника (виж фиг. 1) от голямата аркана. От друга страна, съсредоточавайки се върху саможертвата на Один, свързана с откриването на руните, същността му се приближава повече до картата на Провесения (виж фиг. 1 ), която погрешно се превежда Обесения. Без навлизане в излишни детайли, ще се спомене близката символика на числата, репрезентиращи тези две карти, а именно – 9 и 12, които са свързани с идеята за завършеност и космически баланс и с тази си символика кореспондират на момента, който Високия описва в „Тъй речени са на Високия словата…“:

138. Знам, 
нощи цели дълги девет,
на обветрено дърво
висях обесен,
в жертва сам на себе си принесен,
с острие ранен, на Óдин даден,
на онуй дърво, никой дет’ не знай,
корените му дорде пълзят.

139. Хляб от никого не взех,
нито рог с вода.
Надолу дълго взирах се
и руните съзрях.
С буен вик поех ги, 
от дървото паднах аз.

Този етап може да се съотнесе към стъпките от 5 – 9 от „Пътят на героя“ (виж фиг. 3), в които героят се намира в „нереалния свят“. За да бъдем по-прецизни, това е ​‌‌‍‍​‍моментът, в който тръгналият на път човек (Глупакът; виж фиг. 6) се намира на границата между света на живите и „другия свят“. Обръщането надолу, към корените на дървото, може да се тълкува не просто като осъществяване на връзка с предците и с тяхната мъдрост, но и като вглеждане вътре в себе си, в търсене на кодираните архетипни истини, които човек носи.

Процесът на проникновение е белязан както от съзирането на руните, така и от трансформацията, еволюцията на саможертвалия се, който, балансирайки / висейки между живота и смъртта, изпаднал вероятно в т.нар. променено състояние на съзнанието, се преражда по-зрял и по-вещ. Логична е препратката към процеса на инициация (англ. initiation), посвещение, духовно пробуждане при шаманите, което е свързано с контакта със свръхестествени сили, духове и преминаването през отвъдния свят. В саможертвата на Один се крие и потенциалната слабост на човека, готов да жертва на всяка цена всичко в името на познанието, в желанието да научи повече за средата, света, в който живее. Один, също както дванадесетата карта от голямата аркана, учи на простата формула на магията, а и на живота – всичко си има цена. За да получиш, трябва да дадеш.

Това, което характеризира неутолимата жажда за познание на Один, е неговото постоянно връщане в „нереалния свят“ (виж фиг. 3 ). В контраст с други познати саги, истории, разкази, дори филми за герои, Один не спира с една обиколка на кръга, а продължава „ [...] дела след дела [...]“, делото да търси (из „Тъй речени са на Високия словата…“).

Споменатите вече шамански характеристики, които могат да се намерят в Один намират обяснение на връзката му с гарваните Хугин и Мунин, както и на възможността му да осъществи контакт с Пророчицата в „Предсказанието на Пророчицата“. Гарваните, традиционно асоциирани със смъртта, охранващи граничното пространство между света на живите и този на духовете, са едни от основните атрибути, свързани с Один. Изхождайки от представите за hugr, fylgja, hamingja като водещи спътници, изграждащи Аз-а („the self“), не би било изненадващо обяснението на образите на гарваните като проекции на съзнанието на Один. Общата етимологична основа на името Хюгин / Хугин (Huginn), произлизащо от думата hugr (същ. м.р.), „мисъл“, и наименованието на един от компонентите на Аз-а: hugr, допринася за тяхното отъждествяване. Твърди се, че сънищата са проявления на hugr, който се свързва с умствената дейност, с разума. Следователно би се възприело лесно, боравейки отново с терминологията за архетипите на Юнг, като форма на анимус, мъжкото начало в рамките на индивида. Възниква въпросът дали въпреки тази връзка, Хугин и Мунин не са по-скоро манифестация на fylgja, съпътстващ, придружаващ дух, чиято форма, най-често на животно, е тясно свързана с характера или темперамента на неговия „собственик“. Те се появяват във вид, който би могъл да бъде възприет от сетивата, точно преди кулминационен момент в живота на човека и предвестяват смърт. За способността да отделя мисълта си и да я изпраща на полет из световете, Один е платил и продължава да плаща цената, жертвайки себе си неколкократно.

Важно е да се наблегне върху магическата функция на руните, които не представляват просто азбука, а репрезентират основните, движещи живота, сили, тайните на живота. По този начин естествено преминаваме към друго негово качество, а именно – практикуването на магия, seiðr, приписвана предимно на представители от женски пол. За да можем да разберем това противоречие, а именно Один да може да практикува магията, въпреки споемантото условие, се явяват отново архетипите на мъжкото начало в жената – анимус и женското начало в мъжа – анима. Женският аспект на психиката позволява обвързването на Один с практики, присъщи изначално само на жени. Без нужда от повече обяснения може да се направи асоциацията на Один с още една карта от голямата аркана, тази на Магьосника (виж фиг. 1).

Обвинението, което Локи отправя към Один в 24-я стих на Lokasenna:

В лик на вещица сред хората си обикалял,[...],

подчертава не само гореописаната магическа същност на Один, но и намесва още една негова способност – да мени лицата си. Освен това е още едно доказателство за неговата ненаситност, а дори алчност за търсене на познание. Áлфьодурът дава пример за отлично овладяване на умението да сменя лицата си, тоест начина, по който избира да се представя пред другите, спрямо нуждите (си). Съотнесено към обикновения човек, това са всички социални маски, чрез които хората се репрезентират в обществото, още известно като персона (persona), един от четирите основни архетипа на личността според Юнг, редом със споменатите вече: анима, анимус и сянката.

При всяко положение, трите разгледани досега модела на Отшелника, Провесения и Магьосника биха могли да се обобщят с архетипа на мъдрия старец (der Weise (немски); the sage (английски)) (виж фиг. 4 и 5), тоест този, който поема по пътя на мъдростта. Но с това далеч не се изчерпват типажите, чиито особености споделя той. Нужно е да се спомене, че комплексните характеристики и съответно препратки, които могат да се намерят във фигурата на Один, са много повече от тези, които ще се споменат тук. Въпреки това, както вече бе изяснено, благодарение на вече създадените и описани модели, идентифицирането им е силно улеснено. Оттук може да се формулира и изводът, че също както при човека, в различните етапи от живота е активен различен архетип, който играе водещата роля в конкретната ситуация. Тази многопластовост прави образа на Один комплексен и унищожава риска от това да се превърне в плоския, едностранчив и повърхностен, добър герой. Изгражда го по-скоро като интерестния със своята полярност, мистичност и недостатъци, изграден от антитези и противоречия, антигерой.

За да си отговорим на последния основен въпрос – къде в историята, в живота, на Один може да се открие това, което Юнг нарича сянка и какво би донесла последната жертва на Один повреме на Рагнарьок, ще се върнем към образа на Отшелника. Трудната задача да категоризираме Один еднозначно, без колебания, като добър или лош, напомня невъзможността да определим позицията на сянката спрямо същите категории. Тя е аморална – нито лоша, нито добра. Вглеждайки се в деветата картата (Отшелника), ясно проличава противопоставянето мрак ≠ светлина, а ако в допълнение използваме и клишираното предсатвяне на светлината, символ на познанието, въпросът почти намира отговора си. Единствено ще променим едно от условията – картата не представя човек, в търсене на познанието, а човек, който с помощта на познанието, търси сянката си, или търси да опознае онази част от идентичността си, която крие от самия себе си. Всички търсят светлината, но мъдрият я намира в тъмнината. Човекът в търсене на познание е човек в търсене на сянката си.

Заключение

Може би отново е дошло време да извикаме: „Долу Бог!“, но този път с цел да приближим Бога / боговете още по-близо до себе си, защото божественият апокалипсис, е пътят към човешкото откровение.

Източници:

Arith Härger. (2018, October 17). Norse spirituality - the parts of the self [Video]. YouTube. линк

Arith Härger. (2019, February 20). Odin The Raven God - The Dark Path of Wisdom [Video]. YouTube. линк

Arith Härger. (2020, January 22). Animism & Magic [Video]. YouTube.

линк

Campbell. (1990). The Hero’s Journey. HarperSanFrancisco. линк

Geller. (2016, November 3). Huginn and Muninn - pair of ravens in Norse mythology | Mythology.net. Mythology.net. линк

Isabelle. (2023, December 5). Die nordische Seele: Eine Erkundung von Fylgja, Hamr, Hugr und Hamingja. Blog Über Nordische Mythologie Und Wikinger. линк

Main, P. (2023, March 30). Carl Jung’s Archetypes. Structural Learning. линк

MSEd, K. C. (2024, May 6). What are the Jungian archetypes? Verywell Mind. линк

Мей, Р. (2014). Човекът в търсене на себе си. Изток-Запад.

„Пътят на героя“ по Джоузеф Кембъл. (n.d.). WordPress.com. линк

Сверисон, А., & Чанкова, Я. (2012). Тъй речени са на Високия словата. . . Фенея.

Сверисон, А., & Чанкова, Я. (2013). Предсказанието на Пророчицата. Роборид.

Сверисон, А., & Чанкова, Я. (2019). Свадата с Локи. Роборид.

Във връзка с: „This is particularly true of religious ideas, but the central concepts of science, philosophy, and ethics are no exception to this rule. In their present form, they are variants of archetypal ideas created by consciously applying and adapting these ideas to reality. For it is the function of consciousness, not only to recognize and assimilate the external world through the gateway of the senses but to translate into visible reality the world within us. “– (C.G. Jung; The Structure of the Psyche; Collected Works 8; Paragraph 325);

Из: „Септември“, Гео Милев, 1924г.;

Препратка към Мей, Р. (2014). Човекът в търсене на себе си. Изток-Запад.

Ключова е думата съзиране, тъй като имплицира / загатва, че те винаги са били там, но търсещият не е бил способен да ги види.

Гроф, С. (1998). Психологията на бъдещето. Лик.

Сверисон, А., & Чанкова, Я. (2012). Тъй речени са на Високия словата. . . Фенея.

Из: „Септември“, Гео Милев, 1924г.;

От грц.: ἀποκάλυψις, от ἀπό и καλύπτω, със значение „разкриване на тайни“, „откровение“.